„ЭПИГРАФЫ”
Руслан Маламагомедович Нурудинов/ Элинин (1963-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕПИГРАФИ
* * *
В ятото на врабците
имаше врабец.
Ятото отлетя,
а той остана.
* * *
Заспа
при опит да разбере.
* * *
1. Незабравими срещи...
2. Забравими срещи...
* * *
Какво не мога да кажа...
* * *
Кумирът ми е мъртъв,
такъв
го съчиних.
* * *
Ние с теб
още сме познати.
* * *
Дъждът предразполага към сън,
в който
няма дъжд.
* * *
Нея я няма,
а ако дойде,
ще стане
безсмислена
завършената мисъл.
* * *
А ако разберете неправилно,
ще бъдете прави
по своему.
* * *
Дъждът остаря
и може би ще умре,
без да дочака
влагата на зазоряването.
* * *
Ябълката, паднала в градината...
Колко пъти чувах
тази фраза!
Ударения
ЕПИГРАФИ
* * *
В я́тото на врабци́те
и́маше врабе́ц.
Я́тото отлетя́,
а той оста́на.
* * *
Заспа́
при о́пит да разбере́.
* * *
1. Незабрави́ми сре́шти...
2. Забрави́ми сре́шти...
* * *
Какво́ не мо́га да ка́жа...
* * *
Куми́рът ми е мъ́ртъв,
такъ́в
го съчини́х.
* * *
Ни́е с теб
о́ште сме позна́ти.
* * *
Дъждъ́т предразпола́га към съ́н,
в ко́йто
ня́ма дъ́жд.
* * *
Не́я я ня́ма,
а ако до́йде,
ште ста́не
безсми́слена
завъ́ршената ми́съл.
* * *
А ако разбере́те непра́вилно,
ште бъ́дете пра́ви
по сво́ему.
* * *
Дъждъ́т остаря́
и мо́же би ште умре́,
без да доча́ка
вла́гата на зазоря́ването.
* * *
Я́бълката, па́днала в гради́ната...
Ко́лко пъ́ти чу́вах
та́зи фра́за!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Руслан Элинин
ЭПИГРАФЫ
* * *
В стае воробьёв
был воробей
Стая улетела
а он остался
1983 г.
* * *
Уснул
при попытке понять
1988 г.
***
1. Незабываемые встречи
2. Забываемые встречи
1988 г.
* * *
Чего я не могу сказать
1991 г.
***
Мой кумир мёртв
таким я его
сочинил
1991 г.
***
Мы с тобой
еще знакомы
1991 г.
* * *
Дождь клонит в сон
в котором
нет дождя
1992 г.
* * *
Ее нет
а если придет
станет
бессмысленна
законченная мысль
1992 г.
* * *
А поймёте неправильно
будете правы
по-своему
1992 г.
***
Дождь постарел
и может быть умрет
не дожидаясь
сырости рассвета
1992 г.
***
Яблоко, упавшее в саду...
сколько раз я слышал
эту фразу
1993 г.
---------------
Руският поет Руслан Елинин (Руслан Маламагомедович Нурудинов/ Элинин) е роден на 23 февруари 1963 г. в гр. Гвардейск, Калининградска област. Пише поезия от ученическите години. Завършва Ленинградската военна академия (1984 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1993 г.). Работи като инженер в завод, железопътен служител, библиотекар, редактор и директор на издателство. Съосновател е на Съюза на хуманитаристите на СССР и на Всесъюзния хуманитарен фонд. Публикува поезия в самиздатски и чуждестранни издания като „Морская черепаха”, „Лонолет”, „Гуманитарный фонд”, „Черновик”, „Арион”, „Новое литературное обозрение” и др. Членува в литературното обединение „Сретенский бульвар”, създава библиотека с архив на неиздадените ръкописи на съветския ъндърграунд, създава литературна агенция и е първият независими издател в постсъветска Русия. През 1990 г. издава сборника „Понедельник. Семь поэтов самиздата”. През 1993 г. е съосновател на литературния клуб „Классики XXI века”. Негови стихове са включени в антологиите „Самиздат века” и „Русские стихи 1950-2000 годов”. Автор е на стихосбирките „Самодельная книжечка на паспорте рыболовной катушки” (самиздат, 1990 г.), „Стихограф” (1993 г.), „Я собрался” (1994 г.), „Из Кирна” (1995 г.), „К Лукреции” (1995 г.), „Симфония разума” (1995 г.) и „Эпиграфы” (1998 г.). През 1996 г. след нещастен случай изпада в кома, умира на 25 декември 2001 г. в Москва.